Фронтменът на „Остава“ Свилен Ноев: Най-голямо благодаря дължа на майка ми! Животът с баща ми изобщо не беше лесен
Фронтменът на „Остава“ Свилен Ноев, който в понеделник навършва 50, за първи път говори без маски пред Мариян Станков – Мон Дьо в подкаста „Храмът на историите“.
Той сподели за раните от детството, за бащата, когото нарича „изрод“, за диагнозата, която едва не го пречупи, за славата, която не винаги храни, и за любовта, която го спаси. Това е една изповед на мъж на ръба на половин век – в „Часът на истината“, пише nova.bg.
“Истината, която знам за себе си, е че съм добро, претенциозно момче от габровския край. Алтер егото ми е много хумористично, иначе съм депресар”, смята Свилен Ноев.

Фронтменът на “Остава” разказа, че още от първите песни хората са започнали да му казват, че не може да пее, че е гей. “Така ми се падна да имам по-странен глас. През 90-те години определяха нестандартните хора за гейове”.
“От 14-годишен свиря на китара и на барабани вкъщи. Нито един човек около нас не ми каза, че имам странен глас. После ми се пооправи, но пак е изродски. Не се правя, просто си е такъв”, коментира той.
По думите му музикантите живеят, за да създават спомени. “За мен с музиката правиш спомени. Има хора, на които песента “Шоколад” им е много по-мощен спомен от Mysterious ways на Ю Ту”.
“Най-голямо благодаря дължа на майка ми. Тя без да иска направи така, че да си поема моя път. Бях на 12 години, бях доста умен, но устат. И тя ми каза, че има техникум в Правец, че е най-хубавото училище в България. И се отцепих от родителите си тогава. Много съм благодарен за това. Тийнейджърството си го минах сам”, споделя Станков.
“Животът с баща ми изобщо не беше лесен. Това е човек, който не уважава другите хора. Мислел съм си като дете, че баща ми се прибира от работа и единственото, което иска, е да ми се кара. Беше ми като паник атака, когато отключеше вратата. Сега той е в деменция от 1-2 години и се хващам, че даже не ми е мъчно за него. Той просто ми навреди, докато бях тийнейджър, и после изчезна. Мъчно ми е за момчетата, които нямат добри отношения с баща си. Сякаш искам да имам публика, за да запълня дупката в сърцето си. Не го пожелавам на никого”, обясни той.

Ноев сподели, че е бил подлаган на физически тормоз, но не често. “Не ме е бил толкова, но постоянно говореше гадории. Побъркваше го това, че станах артист. Прост човек”.
“Последните години не си говорех с него. Този разрив продължава да съществува и сега. Аз го уредих да го лекуват, а той не говореше на мен, само на брат ми. Обичаше само него. Когато се роди, мен все едно ме нямаше”, разказва артистът.
“Покрай Невена преживях много неща и станах много по-социален, защото имах някакви ужасни страхове като артист. Баща ми ми създаде много комплекси и страхове – не можех да влизам в заведения сам. С Невена като станахме гаджета и закъсняваше за някоя среща, аз стоях пред заведението и я чаках. Не можех да стоя сам”, разказва той.
“Ако баща ми можеше да ме разбере, щях да му кажа, че му прощавам. Но беше гнусна свиня”, допълни той.

