Danny Levan търси цената на любовта в „Най-скъпото“
Когато става въпрос за любовта, най-добре е да говорим честно за нея. В това е категоричен поп изпълнителят Danny Levan. Новият му сингъл„Най-скъпото“ разкрива пълната палитра на сложната и често болезнена любов, която оставя трайни следи. Песента задава и редица въпроси: каква е цената на любовта и колко е важно преди всичко и всички да обичаме себе си.
Личната емоционална дилема е отразена и в текста, писан от Danny. Думите разкриват противоречивите чувствана един мъж попаднал в токсична връзка- от страст и желание, до болка и разочарование.
Музикалната линия, създадена от Ангел Проданов – Acho, в детайли проследява нишката на посланието, a аранжиментът на Acho и Danny Levan, допълнително засилва усещането.
Всъщност „Най-скъпото“ извървя своя не кратък път- разказва Danny – музиката, текстът и записът на аудиото бяха готови още преди година, но кадрите все се отлагаха. В един момент, с едни от най-близките ми приятели бяхме у дома. Те ме попитаха кога ще снимам клип към тази песен и в този момент, на шега с моя телефон решихме да започнем да заснемаме видеото.
Макар всичко да започва като забавна импровизация, на финала резултатът се оказва впечатляващ. Без претенции, но с много въображение, видеото разкрива вълнуващия и многослоен образ на любовта.Главен герой в кадритее самият Danny Levan, който перфектно влиза в ролята на мъж,изживял самотата и лудостта на една токсична връзка.
„Понякога, опустошени след раздяла, забравяме кои сме – споделя Danny Levan – Трябва отново да се научим да обичаме себе си, а това е изкуство. Успееш ли да рисуваш с цветни бои по бялото платно на душата си, то само тогава ще внесеш любов и смисъл в живота си. Ще поставиш себе си на пиедестал.“
Красивият изпълнител с българо гръцки произход пуска „Най-скъпото“, след като през лятото на миналата година направи премиера на дуета си с Християна Лоизу. Песента на български език, наречена“Крий ми очите” пристигна след успеха на гръцката й версия „Vradia Hamena“ („Изгубени нощи“), която е по музика на Десо от „Мастило“.
