Животът на Виктор коренно се промени след участието му в „Като две капки вода“

Виктор от „Като две капки вода“ разкрива как се е променил животът му, след голямата популярност, която придоби с участието ти в шоуто за имитации. Талантливият младеж изгря в „Пееш или лъжеш“, където спечели симпатиите на всички, а с последвалото си стъпване в риалити формат, вече доби голяма известност.

„Промяната в живота ми е може би това, че станах още по-добър и загрижен за другите човек. Благодарение на участието ми в шоуто разбрах, че много хора имат нужда от нашата помощ и съдействие, защото често ми пишат с надежда за подкрепа за дадена кауза. Разбрах, че мога да съм още по-добър човек, като помагам и подавам ръка, а също като им вдъхна вяра, че могат да се справят. Трудно е да отговоря на всички, но смятам, че доброто е най-важно. Дори и на екипа, и гримьорите на “Капките” им казах – имат ли някаква кауза, да ми пишат и ще помагам с каквото мога. Това е “Като две капки вода” – шоу, което подкрепя различни каузи и дава кураж да следваш мечтите си“ – разказва той в интервю за „Труд“.

След финала на „Капките“, Виктор си тръгва с много нови приятели, които намира сред звездите в Сезона-Слънце.

„Щастлив съм, че в шоуто се доближих до тези хора, които иначе нямаше да разбера колко са готини. С всеки от тях сме си казали нещо съкровено и ме впечатли колко са истински – споделяха ми дори за личните си проблеми, все едно цял живот сме били заедно. С Дънди доста се сближихме и дори вече имахме едно общо участие в Русе. Там чух две негови песни и му казах, че трябва да се занимава с рок, защото има голям потенциал. Радвам се, че той спечели “Капките”. Има много голямо сърце, истински и чист човек с хубава енергия. Просто нямаше кой друг да спечели, въпреки че всеки един заслужаваше“ – споделя той за победителя в шоуто.

По думите му не е изненадан от решението на Дънди да дари голямата си награда – автомобила, който спечели в шоуто, за лечението на певеца от група “032” – Боян Христов.

„Не съм изненадан, защото той наистина е много добър човек. Дънди не търсеше пари от това шоу, а забавление и приключение – да се чувства добре и да зарадва приятелите си. Почти съм сигурен, че той се е молил да помогне на неговия приятел с каквото може, а Бог си знае работите и е видял колко чист човек е и иска да помогне. Освен това, изпълнението му беше супер силно, толкова зареждащо, останах без глас от викане“ – споделя той.

Особено впечатлен е от вокалните умения на Емилия, за която казва: „Много приятно съм изненадан и от Емилия, при нея има много силен акцент върху гласа. Учудих се как за всеки образ така променяше гласа и маниерите си – страшно добър и завършен артист, много готина“.

Говори с голямо уважение и за другите участници: „Иво Димчев също е страхотен артист и човек. Много неща научих от него – как да се подготвям и намеря своя линия, как да се концентрирам върху образа… И Алекс (Раева) е невероятен изпълнител и човек – загрижена и много добра към всички. Симончето пък направо ме учуди колко добре се справяше в шоуто, а е само на 22 години“.

Талантливият Виктор е имал изключително трудно детство, но днес се радва на семейството, което сам е създал с любимата му Верджиния Бъчварова, също певица и музикант. Двамата са заедно от пет години и имат син на годинка и половина.

Самият той вярва в доброто у хората, въпреки че в днешното консуматорско общество това не е никак лесно и смята, че артистите имат голямата сила да проправят път до всички, чрез изкуството.

„Вярвам, че силата да променим света и мисленето на хората е в артистите от всички изкуства – не само в музиката. Ако всички хора си помагаме и се подкрепяме, ще има много по-малко души, които страдат. Да, това не е лесно, защото днес много хора са станали егоисти и примерно един човек сяда всяка седмица на заведение и си поръчва храна за 40 евро, а стомахът му е пълен още като е изял тази за първите 15 евро… Какво му пречи останалите пари да ги дари – може да направиш дарение и от пет евро и ако повече хора го правят – колко живота ще спасим! Вместо да се тъпчеш с храна без да имаш нужда, по-добре събери тези пари и отиди и нахрани децата в един дом. Двамата с жена ми си поръчваме само веднъж месечно по едно ядене в заведение, а другите пъти предпочитаме да дарим тази сума. Спомням си, като малък за мен беше голямо щастие, като дойдеше дарител да донесе две кебапчета, лютеница и филийка… Когато работех като сервитьор и първите ми заплати ги давах в дома, защото знам каква голяма нужда имат децата там“.